Гроздьово: Празнечен календар

В село Гроздьово се пази традиционното деление на годината на две половини :от Димитровден до Гергьовден -зима и от Гергьовден до Димитровден -лято. Стези две полвини се свързват двата големи цикъла обреди.

1.Зимни празници

ДИМИТРОВДЕН 26 ОКТОМВРИ

В народния календар празникът на Св. Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според народното поверие в полунощ срещу празника на Св.Димитър небето се отваря. След този празник се очаква и първият сняг. Свети Димитър се счита за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври свършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири, ратаи и др. Затова и празникът на свети Димитър се нарича още Разпус.

СВЕТА ВАРВАРА 4 ДЕКЕМВРИ

На 4 декември в България се отбелязва празникът на Великомъченица Варвара. Тази светица е закрилница на децата от различни болести и най-вече от едрата шарка. Но празникът е не само за децата, но и за животните. За този ден се приготвят пресни питки, които се намазват с мед. В България съществува поговорка: "Света Варвара меси, Свети Сава пече, Свети Никола яде."

До деня на Света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия.

НИКУЛДЕН 6 декември

Никулден е голям зимен празник, честван сред всички българи на 6 декември. Според народохристиянския мит, свети Никола е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони, както и на морските ветрове. Светецът е покровител на моряците и рибарите. В жертва се пренася риба, с люспи най-често шаран, който се смята за слуга на светеца.

ИГНАЖДЕН 20 декември

На този ден се почита антиохийският епископ свети Игнат Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете. От Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден започват и коледните и новогодишни празници. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. И понеже е нова година, много важно е какъв човек ще влезне пръв в къщата, добър или лош. От това зависи каква ще е цялата година.

БЪДНИ ВЕЧЕР 24 векември

Наричат я още Малка Коледа, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 нември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога. На Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъдникът е специално избрано дърво. Според народното суеверие бъдникът поддържа през цялата година огъня в огнището. Коледния кравай е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни ястия.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарите.

Рождество Христово25.12

Според народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, но съобщава на следния ден . В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнски празник, приключват дългите четиридесетдневни пости. Този празник е свързан с календара, тъй като се празнува винаги около зимното равноденствие. Основната идея, която е заложена в неговата символика, е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв път от 40 дни може да се яде блажно. Естествено, че вече на коледната трапеза ще присъстват и месни ястия.
Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости, остават все още някои забрани, които важат до Йордановден. Става въпрос, че от Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни. В всеки дом присъства коледното дръвче.Боровата смола от това иглолистно дърво пречиства душите ни от лоши помисли и енергия.От друга страна то е носител на светлината в сърцата ни. Като повечето наши празници, и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани с нашето далечно минало. Те са част от нашата национална идиентичност. Така че, ние българите трябва да знаем и помним нашите традиции. Те са нашите корени.
Васильов ден -Сурваки 01.01
Първият ден от годината започва с празник, пожелания и наричания. На трапезата присъства баница с късмети. Всеки взема парче от зелника и търси своя късмет в него-дрянови пъпки по ,които ще разбере каква ще му е годината.Извършват се наричания за берекет.
Денят носи името на един от най-разпространените обичаи-сурвакането.

Сурвакници на деца от ЦДГ "Щурче"

Рано сутринта тръгват по къщите сурвакари.Те носят дрянови сурвачки окрасени с пуканки,с ушени плодове , чушки, пара и др.

Йордановден-Богоявление 06.01

Празника е свързан с освещаването на кръста.

Попът хвърля кръста в реката, а доброволци скачат в студените води и го намират.

Ивановден 07.01

Това е празник на Ивановците и на младите зетьове. Обредът има развлекателен характер и се състои от окъпване на младите зетьове в реката за здраве.

Бабинден 21.01

На този ден младите невести посещават бабата-акушерка , която им е бабувала и помогнала да родят своето дете. Поливат й да се измие и я даряват с кърпа, питка и пиле. Всички жени се закичват с китки и отиват на хорото.